ПЪТУВАНЕ В МИНАЛОТО

            💓            

 "Детство мое реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно. Все се мъча света да обърна, яхнал пръчка при тебе да се върна....."                                            

Ееех, спомняте ли си, когато бяхме деца как....

 Какво сме ние без нашите спомени от детството. Макар и попораснали, ние си оставаме деца до голяма степен. Идва период в живота, в който спомените започват да стават тема на разговори сред приятели.

 Все по-често се сещаме за различни десерти и гозби от старите тефтери. И  всички тези: „Ех, когато бях...”.

Това са спомени, които раждат усмивка, спомени как ухаеше детството ни.

Така се зароди идеята "Пътуване в миналото"- да се върнем и изживеем отново детските моменти, когато връщайки се от игра с приятели, в къщи  ухае на картофена яхния и топъл домашен хляб.

 Как сутрините сме се събуждали с аромата на пържени филийки.

Ние ще ви потопим в това очарование, когато всичко е било приказка, когато сме били малки същества, тръгнали да изучават света.

 

БЕНИ

Любимо ястие от детството:

Маслини с ориз! Майка ми всеки ден питаше какво да сготвя за вечеря, без маслини с ориз! Защото ако го нямаше това уточнение, отговорът беше винаги един и същ!

Любим десерт:

Крем карамел! Обаче не му обичах карамела и го ядях много внимателно, така че на дъното на чашката оставях един много, ама много тънък филм от крема, под който оставаше да се поклаща "гадния" карамел! Сега нещата не стоят така! Сега за мен най-вкусното на крем карамела е карамела! 

Любима закуска:

Попара! Татко казваше, че обичам попара, защото ме мързи да дъвча! А попарата можело да се яде без дъвчене! 

Любима игра:

Не село, с приятели, с кучето по цял ден по южните склонове на Сърнена гора!

Да чета книги покатерена в един висок скрин на втория етаж на бабината къща, полегнала върху 10-12-15 сгънати, подредени и прибрани от баба ми одеяла, заобиколена от 2-3 възглавници и при отворени врати на скрина! И така с часове, докато започне да залязва слънцето! И котката до мен!

Най-голяма детска щуротия:

Изрязах хората от всички снимки в семейния албум в размер на кибритена кутия. Имах идеята да правя снимки с кибритената кутийка и да вадя и показвам съответната изрязана снимка! Проблема възникна, когато майка с ужас видя какво съм сътворила! И през цялата дандания и караницата ревях и повтарях: Кака /сестра ми/ ми каза да ги изрежа!

Обичах да си подстригвам бритона! Докопам ли ножица и огледало и се започваше...! После фризьорката се налагаше да го изправя, но почти до нула, за да може да върви равен!

ЛИЛИ

Любимо ястие от детството:

Мисля, мисля и не се сещам, за мен храната си беше голяма мъка, нищо не обичах. Горката ми майчица!

Любим десерт:

 Шоколад, шоколад и отново шоколад! Варшава-някъде 1972-74 г. Баба Хелена ми даваше по един шоколад, аз се скривах под масата, тя наместваше столовете, за да не ме видят. И си го изяждах целия😋, докато не ни хванаха и двете какви ги вършим.

Любим десерт-  налешниките(палачинки с плънка по полски) на мама и прасковите на чинка Ванчи.

Любима закуска:

 Бях мнооого злоядо хлапе, ядях само филия с кашкавал и домат, ако можеше сутрин, обед и вечер... :) 

Любима игра: 

Стражари и апаши и народна топка, ластик, криеница...

Най-голяма детска щуротия:

 Ох, много са. Никак не бях кротка. Ако не правих щуротии ми беше скучно:) Но това за което се сещам е как с моите приятелки от блока, набедихме един човек от съседния блок, че е шпионин и ни следи. Започнахме да му залагаме капани по колата( бяхме му сложили един картоф в ауспуха -  този номер го  бяхме гледали в  български филм  от 1977 година  "Задача с много неизвестни"

НИКИ

Любимо ястие от детството:

Да си призная, бях малко злоядичка, но определено си имах любими неща Селската манджичка на мама, която и баба (нейната майка също приготвяше) ми беше любима, а за едноименната Любима манджа няма какво да говорим...

Любим десерт:

Тука вече "злоядството"  направо се изпаряваше обожавах Мляко с грис, Кошнички и Фунийки, вуйна ги правеше направо омагьосващо вкусни и разбира се Прасковки. 

Любима закуска:

Триеница - това е едно такова детскоградинско ядене, което научих, че се казва така години след като бях дори завършила училище. Пържени филийки и Домашен кекс. Наистина ми трябваха доста години в преследване на идеалната рецепта за домашен кекс от моето детство. Е, намерих я! В училище обичах да си купувам Виенски кифли, струваха 8 ст. и бяха без никакви екстри (мармалади, локуми, захар и прочие). Само глазирани с хрупкави завити крайчета. Това са най-вкусните кифли, които някога съм яла.

Любима игра:

Шмайзер, Цветен крокодил, Криеница и мразех Народната топка. Родена съм и израстнала в Габрово и гората е моят втори дом. Пред дома ми има огромна ливада на две нива и след това гората и... балкана. Та точно в тази гора съм прекарала цялото си детство. Обичахме да си правим къщи между дърветата. Заграждахме си стаи с клони и покривахме земята с мъх като килим, после си ходехме на гости. Играли сме до посред нощите и когато някоя майка извикаше "Еди кой си, прибирай се!" отговора винаги беше един и същ "Още малко!". Зимата си правихме къщи между етажите. Имахме си по цял антураж от килимчета, малки чинийки и всякакви приспособени нещица за една къща. Тъй като живеехме на различни етажи, междуетажните пространства бяха нашите домове и пак си ходехме на гости и се черпехме със слепени обикновени бисквити с локум или накиснати във вода солети (гадост, ама тогава си беше направо лукс). Като се замисля съм била голяма домошарка. 😂 

Най-голяма детска щуротия:

Явно съм си била кротка, нямам спомен за някакви грандиозни пакости. Имам спомен, че обичах да се правя на учителка и драсках по вратите на гардероба с креда, явно доста твърда, защото след това целия беше надран. Обичах много да размествам мебелите в стаята си и то до доста късно. Та толкова ги бях местила, че краката на бюрото ми се бяха разклатили от татрузенето наляво, надясно. Нашите винаги недоволстваха, ама питат ли ме какво ми беше когато след няколко часа влачене и местене на тежките мебели реша, че това разположение не ме кефи и отново повтарях цялата процедура на обратно... 

(Лили: Мисля,че това изобщо не се е променило:) Всеки път когато отидем в Ники и Кирил на гости ни посреща нова обстановка. За нас е забавно, за Кирето не знам 😂)

Спомням си, че веднъж ми доскуча у дома и реших, че пеш мога да отида до село. Та взех си аз нещата в раничката и тръгнах, но след като излязох от града се уплаших и се разревах на пътя. Едни мили хора спряха и ме попитаха на къде съм тръгнала и аз им казах, че мама и татко са на село и искам да отида при тях. И те ме качиха и ме закараха. Добре че селото беше на 15 км от града. Няма да ви казвам мама и татко колко се изплашиха като ме видяха да слизам от кола на непознати.... Не ме биха.