СЕЛО ЛИСИЦИТЕ, ЧИТ КАЯ, ПЕРПЕРИКОН И СКАЛНИТЕ ГЪБИ - ПЪТУВАНЕ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО!

Чували ли сте за най-дългият въжен мост в България? А за село Лисиците? А за скалния комплекс Чит кая? И ние не бяхме, докато приятели не споделиха с нас за пътешествието си до тези места в Източните Родопи. Посетихме и Перперикон и Скалните гъби. Толкова е малка България, а е толкова неизбродима!!!

Плана е направен, датите са уточнени. За нощувки си избрахме село Главатарци. Намира се на хълм вдаден между два ръкава на язовир Кърджали. Избрахме си къща за гости, на брега на язовира.

Нощувка, пийка, хапка и план за утрешния ден.

А той е: село Лисиците, Чит кая и крепостта Моняк - до крепостта не стигнахме, затова няма да разкажем нищо за нея. Виждахме я през целия път, но се оказа , че почти ден трябва да отделим за нея, така че нека има причина, за да се завърнем в този край поне още веднъж.

Пътят за село Лисиците е меко казано забавен. Дестинация село Широко поле, няма как да не попитате хората от селото: - А сега накъде за Лисиците? 

- Карайте, карайте напред от долна или горна страна на жп линията и спрете някъде, където асфалта свършва, от там нататък пеша по линията до един завой , после през гората и ще видите моста. Добре! Няма табели, няма. Забавно си беше, ама поне за чужденците го направете бе хора (имам предвид онези там на топлите столове из министерството). Какво само се фукате колко е богата на забележителности нашата мила Родина, направете ги достъпни, рекламирайте ги (кой ли ще ни чуе, но нека си го кажем). 

Малко да позираме и за блога:)

Който си има страст, си има! Табела да види за ястие се сеща и рецепта с продукти вижда изписана :) Абстрактна работа ви казвам ☺✌👀

Рецептата вече е изпълнена и кръстена- "Горски пай Чит Кая" 

След като стигнахме до така наречената гара, преди точно този завой, пресякохме жп линията, тръгнахме през гората и след около 100 метра видяхме моста. 

Той ни отведе на единственото възможно място - в село Лисиците.

Оригиналния мост е построен през 1974 година. През 1993 година, единственият достъп до селото е разрушен от водна стихия. Това налага извършване на основен ремонт. След пропадане на моста и смъртен случай навръх 31 декември 1999 година е изградено ново съоръжение по съвременна технология (да вметнем, съвременна ли прочетохме)? Както всичко останало, а бе това национална черта ли ни е, да оставяме нещата недовършени? Ей тъй, все до някъде. Бетон, снопове стоманенеи въжета, но с изгнили  и счупени дъски, на места извадени пирони. Адреналин, адреналин, ама и сигурност е необходима.

Човекът, отговяращ за поддръжката на моста, е починал преди няколко години и за съжаление не е назначен нов.

Едва ли някой го е назначал, нашето преположение е, че имало човек, кой на добра воля е правил това с подръчни материали.

Село Лисиците се намира на брега на язовир Студен кладенец - само на няколко км. от Кърджали. Селото е уникално  с това, че шосеен път до него няма. Единствения начин да стигнете там е с лодка по язовира или по 260-метровия мост над водата - там, където е най-тясното място между двата бряга. 

Преминахме по живо, по здраво от другата страна и започна новото ни предизвикателство. Как да открием пътя за Чит кая?

В село Лисиците, няма пътища, улици и автомобили, улиците представляват утъпкани пътеки, между каменните зидове на къщите. Няма и хора.

Надявахме се да срещнем някой да попитаме, но само с тези домашни пернати ни бе срещата.

Кой каквото животно видя, с него се снима, за спомен :)

Като няма кой да попитаме, поседнахме за почивка. А ето, зароди се нова рецепта за блога. Свежа коприва! Супер! 

И рецептите и имената за рецептите заваляха. Хоп и три гъбки сърнели, и мащерка. 

Е ми чудно, продуктите намерени, рецептата измислена и името също. 

"Салата Лисиците".

Алелуя, среща с човек. 

-Добра среща, накъде е пътя към Чит Кая, добри ни човеко?

-Ааааа, по пътя, по пътя, покрай водата и ще видите. 

Да, да ама не :) Както обичаме да казваме.

Отново няма указателни табели, стигнахме края на селото, минахме през гробището, разгледахме и него, продължихме. 

В един момент решихме, че трябва да поемем нагоре, няма как. 

Доста стръмно, разделихме се дори на две групи, решихме който открие нещо да вика. И така всеки видя по нещо от различните посоки.

В превод Чит кая означава зидана скала, името идва от "чит" - зид, дувар и "кая" - скала, канара. На скалния комплекс е имало тракийска крепост, изградена от камъни, без спойка, която не е добре проучена. Според оскъдните изследвания в района крепостта датира от IV - I в. пр.н.е., заемала е билото на продълговат връх, а крепостната и стена опасвала площ от около1200 кв.метра. На стръмните скали от южната страна са издълбани около 50 на брой скални ниши, с различна форма и нееднакви размери разположени на три реда.

Уникална гледка, уникално усещане. 

Дишаш, дишаш с пълни гърди и си мислиш как, и кой, и с какво е сътворил всичко това?

                                                 

                                                 За съжаление, нямаме обща снимка :(

Чит кая е пълен с въпроси. Загадка и до ден днешен остава как са издълбани тези ниши и за какво са използвани. Прочетохме предположенията, че Чит кая е тракийско светилище, място за погребални церемонии, дори намеса на по-висш разум на "зиданата скала". Дали за това са служили? 

Единствено техните създатели могат да отговорят на нашите въпроси, а ние хората само измисляме легенди.

Време е за вечеря и план за следващия ден!

Завръщане в село Главатарци, приятни часове на почивка. 

Всеки намира приятно занимание и премисля днешните преживявания.

Очакват ни Перперикон и скалните гъби!

Перперек, наричан и Перперикон, е ранноисторически античен  и средновековен български каменен комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от VI -V хилядолетие пр. Хр. паметници от античността и средновековна крепост.

При траките Перперек е свещен скален град, столица и крепост  с царски дворец. По-късно тук са живeли римляни, готи, ромеи и българи.

Скалното светилище, този планински масив, на който всяка педя от скалната повърхност е била обработена от човешка ръка.

През късната бронзова епоха и ранната желязна епоха на хълма е изградено светилище. Един от археолозите, работил по този обект, Николай Овчаров, настоява, че това е светилището, посветено на бог Дионис на тракийското племе сатри, което е споменавано многократно в древногръцките писмени източници. (Макробий съобщава, че: Научавам, че в Тракия слънцето и Либер се смятат за един и същи бог. Него траките наричат Себадий, както пише Александър Полихистор и на този бог на хълма Зилмисиос е посветен храм във формата на ротонда, чийто покрив в средата е открит) Светилището е търсено от цяло столетие. То, заедно с това на Аполон в Делфи, са двата най-значими оракула в древността. Според древни легенди, в прорицалищата, върху специален олтар са извършвани винено-огнени обреди и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

Родопите, една от най-красивите български и европейски планини! Дестинация, която си струва да бъде посетена през всеки сезон на годината.Обширни, диви и магични, с прекрасни възможности за почивка.

Спускайки се надолу минахме през дъбова гора. И отново идея за рецепта. Явно ни се допи кафенце:)

Бени: -Какво ще кажете? Дали ще се получи кафе от жълъди? 

Защо пък да не се получи. 

Получи се и то колко ароматно кафе се получи. 

Ето и рецептата за "Кафе Перперикон".

Ето и последния обект на на нашето пътешествие! Каменните гъби. Наричат ги още Скалните гъби, а според местното население и като Мантар кая. 

Причудливи скални образувания, формирани в резултат на играта на водата и вятъра.

 С розовите си пънчета и зеленикави шапки, наистина наподобяват гъби. 

Намират се на около километър от село Бели пласт, до самия път в защитена територия.

И за тези чудни природни феномени се носят легенди. Според най-популярната от тях в крепостта Перперикон живеел въглищарят Радуил, който бил беден и се препитавал скромно, но имал четири неземно красиви дъщери. Момичетата били чевръсти и работливи, помагали на баща си и излизали извън крепостта само, за да търсят вода, защото тя трудно се намирала и все не достигала. Един ден, когато тръгнали за вода, 

иззад хълма до реката ги застигнали разбойници. Девойките успели да избягат и се скрили в крепостта, но тя била нападната от ордите, които избили мъжете и пленили жените, а сред тях били и Радуиловите дъщери. Повели ги към главатаря, за да си избере той най-хубавата от тях, а останалите да продаде в робство. Водачът избрал най-голямата. Тя обаче, успяла да измъкне ятагана му и го посякла, а сестрите и се нахвърлили върху останалите с каквото намерили-камъни и дървета, а после избягали в близката гора. След тях тръгнали разбойниците да ги гонят и когато ги настигнали, отсекли главата на най-голямата от тях. Тя се превърнала в гъба, а същата участ сполетяла и сестрите и.

Ще се върнем, има още толкова много...

А орлите кръжаха над нас...

Ако все още не сте посетили тези места, горещо препоръчваме!

Желаем ви приятно пътуване назад във времето!

България е неизбродима!