ПРЕЗ РОДОПИТЕ - ОТ КРИЧИМ ДО ДЕВИН БЕЗ ДЪХ

ТОВА Е БЪЛГАРИЯ!!💚

Чифлик Гагови ниви

Това беше едно дълго и много забавно пътуване!

Прекосихме невероятните Родопи, преминахме покрай магнетичните високопланински язовири Кричим, Въча и Цанков камък. Снимахме се с трепет по високите, отвесни язовирни стени.

                                   Пихме естествено газирана минерална вода в Михалково. 

от Уикипедия, свободната енциклопедия:

Михалково е старо българско селище, съществувало още преди падането на България под османска власт. Най-ранните сведения за селото се съдържат в подробния дефтер „Тахрир дефтер 77“ от 1516 г., съхраняван в Истанбулския османски архив към Генералната дирекция на държавните архиви на Република Турция. Споменава се под името „Михалкова“ (Istanbul – BOA, TD 77, s.768 – фотокопие от дефтера има и в ОО на НБКМ-София). Всички жители на селото, описани през 1516 г., са само българи-християни.

На 900 м източно от селото срещу течението на протичащата през селото река Чурековска извира единственият в България извор на естествено газирана минерална въглекисела вода „Михалково“. Минералният извор в Михалково е открит през 1936 г. като планински ручей, отличаващ се по вкус и мирис от обикновената вода. Температурата на водата при извора е около 28 градуса. Водата е благоприятна за лечение на заболявания на сърдечно-съдовата, храносмилателната, нервната система и на ендокринни-обменни заболявания. През 2008 г. „Михалково“ пуска на пазара нов продукт – изворна вода „Михалково“, за което притежава разрешително за водоползване на извор „Персенк“, от който се бутилира изворна вода „Михалково“. Водата от извор „Персенк“ е с много ниска минерализация, което я прави подходяща за ежедневна употреба от всички възрастови групи.

Шегувахме се, забавлявахме се.

Изкачихме се до малкото, сгушено в дебрите на планината село Стоманово. 

от Уикипедия, свободната енциклопедия:

Село Стоманoво (известно още като Стоманево) се намира в Централните Родопи. По пътя от град Девин към град Кричим в местността „Сребърница“ се виждат част от къщите на селото. Разположено на високо и открито място, то граничи с девствени гори и върхове. На североизток, изток и югоизток са наредени в дълга редица върховете на Чернатица - Персенк, Перелик, Голям Персенк, Модър. На югозапад, запад, северозапад Узун Бурун, Ърсъз тепе, Чарк гюне, Тузла, Шейтан кюпрю, Аваннъ и др. Границите на селото са от р. Гашна до Аваннъ, оттам през Шейтан кюпрю, Тузла, Ърсъз тепе, Асарлък, Удут чешмеси, Узун Бурун, Узак Асанън тарласъ, Минзуварне, река Въча и пак до р. Гашна. В близост са селата: Селча(14 км), Михалково(11 км), Осиково(29 км), Чуруково(18 км), Лясково(23 км), Фотиново(44 км), Нова Махала(43 км) и др. Селото се намира на 33 км от Общинския си център – Девин и на 73 км от Областния град Смолян.

Изненадахме собственика на единственото барче в селото, като се изтупахме една банда народ и му казахме, че сме гладни. Голямото му родопско сърце не позволи да си тръгнем гладни. Шета, вади, слага... салатки ни направи, сиренце и кашкавал ни наряза, мръвки от фризера изпече. Сити и доволни си тръгнахме!

Какво ли да напиша? Така си продължаваме, отново с дъжд и слънце, дъжд и слънце:)

После отпрашихме към върховете. Нощувахме далеч от целия свят, на върха на планината, сред облаците, сред чистия въздух и аромата на трева и пролет в чифлик Гагови ниви. 

                                                      http://www.mihalkovo.net/

Еко чифлик "Гагови Ниви" се намира близо до село Михалково, разположен на 995м. надморска височина, на слънчево и приветливо място. На 4км. от главния път (Кричим-Девин) по посока с. Осиково.

В Чифлика се отглеждат няколко коня и голямо стадо овце, от различни чужди и наши породи. Екологично чистите пасища и качествените грижи, които се полагат за стадото, превръщат животните в изключително ценно хранително богатство, на което можете да се насладите на место като си приготвите сами чудесно чеверме или да закупите за вкъщи (при предварителна заявка за чеверме може да ви бъде приготвено и от нас).

Еко чифлик "Гагови ниви" разполага с: три вили за гости, закрито барбекю тип зала за хранене, открита беседка с малко барбекю, малък басейн и параклис "Свети Георги".

Ахаха, слънчице! Но след малко...Я какви мъже си имаме! Както каза бай Димитър: явно метлите са опасни за жени:) 

Запознахме се с малките сръндаци, които живееха там. Ядохме овче кисело мляко, извара и овче сирене, направени от сръчните ръце на нашите любезни домакини. Чудехме се на коя поляна, на коя маса, на кое дърво първо да се снимаме. Смяхме се от сърце!

Ето и тежката артилерия: освен аматьори, сред нас има и професионалисти :

Разшетахме се в кухнята, спретнахме вкусна вечеря, ох... тука се сещам за едни божествени баклавички и торта с кокосови стърготини... В сладки приказки и шеги до късно се наслаждавахме на това местенце, тъй близо до рая!

На сутринта се отправихме към крайната точка на нашето пътешествие. Започнахме с едно дълго спускане покрай язовир Цанков камък, та чак до Девин. Там беше последната ни цел - екопътека Струилица и водопад Самодивско пръскало.

Въоръжени с карта и описание на пътеката смело се втурнахме към предизвикателството. Още на петата минута възникна кратък спор направо или наляво трябва да продължим. Доверихме се на двама от мъжете - те са по-силни, по-умни, по-ориентирани, научени да оцеляват в нищото... и се загубихме.

След два часа катерене, спускане и пъшкане, въоръжени с тояги, за сигурност и опора, пребродихме всички пътеки, преминахме край беседки, огнища, пейки, паднали дървета, поляни. Все по табелите, по табелите изкачихме билото, после се спуснахме отново надолу. През цялото време се смеехме, шегувахме и снимахме като за световно. Знаехме, че сме объркали пътя, но не сме се загубили съвсем. Имаше стрелки! Уморени, прашни и гладни накрая стигнахме до един от най-магнетичните и тайнствени водопади, които сме виждали - Самодивското пръскало. Той е най-високият в Родопите. Водите му падат на два пада с обща височина от 70 метра. Мъжете се съблякоха по мускули, гмурнаха се под ледените пръски на водопада, позираха и изглежаха силни и смели!
Уморени, но удовлетворени постояхме в това магично кътче и се наслаждавахме на играещите през листата на дърветата слънчеви петна.

Водопад Райското пръскало

Пътят за връщане беше правилният път към водопада, този по който би трябвало да дойдем. На места с криволичещи тесни пътечки, на места изграден с парапети, удобни дървени пътеки и мостчета, изключително красив, зелен и зашеметяващ! Доволни и щастливи се прибрахме само за 20 минути до колите.

Така завърши поредното наше пътешествие из прекрасните Родопи. С прекрасно време, много емоции, много смях, нови впечатления и срещи с интересни хора!

Пътешествайте! България е неизбродима!