МУСАЛА - БЛИЗО ДО БОГОВЕТЕ!

А ето и нас. Тръгнали да покоряваме...

Връх Мусала е най-високият планински връх в България и на Балканския полуостров. Със своята височина 2925 м той се извисява разкривайки прекрасна гледка в хубаво време към долините на планина Рила.

Да изкачиш връх си е огромно предизвикателство, особено когато си зависим от метеорологичните условия, а в планините те се променят за минути и риска да се провали пътуването си е 50 на 50.

Нашето пътешествие започна както всички останали - пътуване с цел разходка и забавление. Сред нас има заклети планинари, които от години се опитват да ни спечелят с някоя дестинация в планините и сякаш Мусала ни се стори най-примамлива или просто вече ни писна затворения начин на живот покрай развилата се пандемия.

Плановете ни включваха престой в Боровец, разходка в Рила и естествено качване на Мусала.

Истината е, че ако предполагах какво ни предстои бих подходила малко по-сериозно от към подготовка, добре че съпругът ми е единият от планинарите и не ме остави да тръгна да изкачвам Мусала с кецове и по потниче.

Запомнете няколко важни неща ако решите да посетите някой връх, та дори и най-малкия и безобиден:

1. Обувките! Много са важни и не подценявайте това. Подсигурете си удобни туристически обувки.

2. Екипировката. В зависимост от условията в които планинарствате, задължително носете връхна дреха, предпазваща от вятър по възможност с качулка.

3. Вода и храна! Никога не тръгвайте без тях, колкото и приветлива и слънчева да изглежда планината, тя се променя за минути и може да ви изненада много неприятно.

4. И накрая, но в никакъв, ама в никакъв случай на последно място - добри приятели. В тяхната компания дори изкачването на най-високия връх ще ви се стори като малко по-екстремна разходка 😉

Пътуването на част от групата започна в петък вечер, втората част в която беше и моето семейство пътува рано сутринта в събота. Станахме в 5.00, за да можем да пристигнем навреме в Боровец.

Още от самото начало прогнозата не беше никак обнадеждаваща имайки предвид постоянните валежи предходните дни и изобщо месеци, но все пак планирахме това пътуване от доста време и беше решено - ще се катери пък каквото ще да става!

Оставихме багажа в къщата за гости и веднага се втурнахме към лифта Ястребец. Идеята беше да си спестим 1 километър изкачване на деневилация.

До сега не бях пътувала с лифт под никаква форма и бях приятно изненадана.

Колкото по на високо се изкачваха кабинките толкова по-приказна гледка към равнината се разкриваше.

В момента в който си подадохме носа навън ни посрещна студено и ветровито време. Началото на юли, студ и вятър и мъгла?!?! ОК, все пак е планина, разбирам само да не вали!

За съжаление при двама водачи се заблудихме още в началото и тръгнахме по лятната маркировка. Пътят ни беше доста по-дълъг и може би щяхме да спестим така ценното ни време, което в последствие се опитахме да наваксаме до последно препускайки по хълмовете, но не съжалявам. Летният маршрут за изкачване към хижа Мусала е приказен.

Макар, че съм израснала в планината, явно не толкова на високо тъй като клековете ми направиха огромно впечатление. Радвах им се през цялото време като на малки деца пръснали се по ливадите на красивата планина.

Облаците по високите върхове ставаха все по-гъсти и по-плътни и сиви, а ние вече малко по малко изоставахме с времето. Очакваше се в 14 да започне да вали, което щеше да провали изкачването ни до върха.

Малка почивка и пак нагоре...

Докато се изкачвахме групата ни неволно се раздели на две части, затова се наложи да се изчакаме всички докато се съберем в хижа Мусала.

Там се разделихме на две групи - едната, която след кратка почивка тръгна към върха, другата остана за по-дълга почивка в хижата.

Следващият етап от пътуването ни беше изкачването до заслона "Ледено езеро"

Пътя нагоре ставаше все по-стръмен и предизвикателен.

На места минавахме през клековете, ползвайки ги като опора, на други върху огромните камъни под които се стичаше водата от топящия се сняг горе. Да, имаше сняг!

Поглед към едно от седемте красиви Мусаленски езера. Мисля, че това би трябвало да е Фердинановото езеро.

Продължаваме нагоре по стръмните пътеки. Колкото по-нагоре се изкачваме толкова повече растителността намалява, докато не останат само камъните.

Кратка почивка преди заслона.

Алековото езеро - третото в близост до върха

И прекрасното Ледено езеро в близост до едноименият заслон.

Направихме кратка почивка в заслона, който се оказа много приятен и уютен. Бяхме ужасно изпотени, но за съжаление не предвидих да си взема допълнителни дрехи. Грешка която няма да допусна следващият път.

Вятърът при изкачването на вторият етап от хижата до заслона се засилваше, колкото по-нагоре се изкачвахме, а на места пресичахме участъци със сняг.

Но решихме да рискуваме тъй като си имахме дъждобрани и топли якета решихме, че дори и да завали няма да ни изплаши.

Продължихме нагоре.

Пътя през третия етап от изкачването е най-труден, естествено. Стръмен, каменист, на места имаше снежни езици, чиито преминаване беше малко опасно.

Но, настроението ни за миг не помръкна.

И ето след около 30 минути с кратки почивки вече сме на върха!

За съжаление облаците така и не се разотидоха, така че не можахме да видим прекрасната гледка към долината, но пък си ударихме печати в туристическите книжки и хапнахме по един сандвич, за да се подкрепим и да си починем.