БЛАН-МАНЖЕ - "Евгений Онегин" на Александър Пушкин

Лек и приятен крем, с нежен вкус на сметана и бадеми, който можете да поднесете с пресни плодове, плодов сироп или течен шоколад.

Александър Сергеевич Пушкин (на руски: Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин) е руски поет, драматург, литературен критик, историк, публицист и белетрист, основоположник на руския реализъм в литературата и една от най-влиятелните литературни фигури от началото на 19 век. Той не само подкрепя някои от идеите на декабристите, но и засяга основните социални проблеми на своето време. Още приживе той си създава репутацията на най-значимия руски национален поет, а по-късните изследователи го определят като основоположник на съвременния руски литературен език.

Пушкин работи над романа "Евгений Онегин" в продължение на 7 години. Публикува го на отделни глави, между 1825 и 1837 година. Романът обхваща периода от 1819 до 1825 година, а структурата му може да се уподоби метафорично на елипса – не с един център (любовната интрига между Онегин и прекрасната телесно и душевно млада провинциална дворянка Татяна Ларина), а с 2 средоточия – споменатата вече любовна драма и промяната в живота на главния герой вследствие нелепото убийство от негова страна на приятеля му Владимир Ленски на дуел заради женска чест. Основното послание е за трагичния ход на живота на руското просветено дворянство, което в своята самовлюбеност и суетност пропуска поради фатални грешки да се наслади на радостите на човешкия живот заради модерното тогава съчетание на егоизъм и дендизъм. Образът на главния герой съвсем конкретно предчувства и предсказва появата десетилетия по-късно в модерната лирика на темите за мировата скръб, за трагичното търсене на вътрешна опора, за смесицата от скука и безсилно отвращение от ежедневието (spleen) у автори като Шарл Бодлер или Оскар Уайлд – макар и формата, и поетическата техника на романа в стихове да са съвсем класически, напомнящи Байрон.

32.

Смущението на Татяна

бе схванал само той един,

и никой други го не схвана,

погълнат в мазния си млин

(то нещо му е пресолено),

и на` — бутилка засмолена,

сред печено и блан-манже,

цимлянско пият рой мъже.

Проблясват чаши, тънки, фини,

подобно твоята снага,

о, Зизи, гдето от кога

възпявам в стихове невинни —

примамлив в любовта фиал,

от който в шемет съм живял.

Из "Евгений Онегин"

ПРОДУКТИ:

200 мл сметана с масленост 30%

200 мл бадемово мляко 

(или краве, в което може да поставите няколко капки бадемова есенция)

90 г захар

3 с.л. царевично нишесте

1 пакетче ванилова захар или 2 капки ванилова есенция

за декорация:

пресни плодове, шоколад, плодов сироп или сметана

ПРИГОТВЯНЕ:

Смесват се в подходящ съд 150 мл от млякото, захарта и сметаната. Загряват се на умерен котлон. В останалите 50 мл мляко се разтваря нишестето и се добавя ванилията. Когато млечната смес заври, на търка струйка се налива нишестето, като се бърка докато сместа се сгъсти. Кремът се сваля от огъня и бързо се разпределя в купички. След като прекарат в хладилник час, кремчетата се изваждат , потапят се за 30 секунди в съд топла вода и много внимателно се обръщат в подходяща чинийка. Гарнират се с ягоди, или малинов сироп, а може и с шоколадов сироп и бита сметана. Аз използвах малко нар и тъй като синът ми нападна кремчетата преди да ги сложа дори в хладилника, реших, че изобщо няма да мога да довърша рецептата. След 30 минути вече всичко е изядено....

Приготвено с любов от Ники <3