ХИНАП

Прекрасно е усещането, когато излезеш на тераската и виждаш узрелите плодове на хинап, нар.

Поради промяната на климата, на все повече места в България се виждат плодни дръвчета като хинап, нар, банан, маслина. Прекрасно е! 

Има райони в България,  в които не виреят тези плодове, затова решихме да разкажем първо за хинапа. Тези снимки са дръвчетата на съседите. И аз мислих, да си посадя, но реших, че много хинапена ще ни стане махалата:)

Вървиш си по улиците на Стара Загора и се наслаждаваш на тук хинап, там нар, още по натам бананово дръвче...., райска ябълка, киви. Ще си кажете, да бе, не ни се вярва. Но е така:)

За райската ябълка и кивито ще ви разкаже Бени, тя си отглежда в двора от дълги години.

                                                                                      Бананче

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хинапът (Zizyphus vulgaris), известен в България и като финап, янап, барбарошка, дзиндзифка или китайска фурма, е ниско дърво или храст от семейство Зърникови. Обикновеният хинап е дърво с височина до 8 m или с храстовиден хабитус. Листата са обикновени, удължено овални, с дължина от 2 до 5 cm и широчина от 1,5 до 2,5 cm. Освен централната жилка, от основата на петурата излизат две дъговидни странични жилки. Периферията на листото е слабо назъбена, а прилистниците са видоизменени в бодли. Цветовете са двуполови, дребни, жълто-зелени и се появяват на групи в основата на листата. Плодът е с костилка с дължина до 3 cm. Той е сферичен или удължен с червено-кафяв цвят и има приятен вкус. Естественият ареал на обикновения хинап е Източна Азия. Вследствие на продължителното му отглеждане в Средиземноморието и Черноморието, на много места се е натурализирал. На някои места в България са създадени изкуствени плантации от обикновен хинап, главно заради вкусните плодове. Достига 4 – 10 m височина. Живее около 100 години. Открити са екземпляри на възраст до 300 години. Започва да плододава на третата година. Стволът, клоните и короната имат специфично изкривяване, което прави хинапа подходящ за декорация на паркове и градини.

Плодовете съдържат много ценни за човешкия организъм хранителни вещества: захари, белтъчини, киселини, мазнини. Особено богати са на кобалт, йод, желязо. Извънредно високо е съдържанието на витамин C. Освен за храна, плодовете се използват като лечебно средство при заболявания на дихателната и храносмилателната система.

Плодовете му имат свойството да понижават артериалното налягане, да регулират холестерола. Извлеци от костилките му имат седативно действие. Уникален ефект имат листата му – потискат сладкия вкус (след едно сдъвкано листо захарта има вкус на пясък за няколко часа). Изследвано е много от китайски, японски и средноазиатски учени, но механизмът на хипотензивното му действие не е ясен.

Представяме ви и няколко рецепти:

Хинапов сок

Плодовете се попарват с малко вода и се изстискват през преса. Получава се сок, гъст като боза. Получава се особено приятен и нежен вкус, ако се смеси със сок от горски плодове.

Хинапов сироп

Продукти:
1 кг плодове
1 кг захар
1 л вода
3-5 г винена киселина

Приготвяне:
Плодовете се изчистват от костилките и се пускат във врящ сироп. Като се сгъсти сиропът, прибавя се киселината, разтворена в студена вода. Прецежда се. Получава се обсебващо нежен пълнеж за палачинки или понички.

Сладко от хинап

Продукти:
1 кг хинапови плодове
500 г захар
250 мл вода

Приготвяне:
Изчистените от костилките плодове се варят, докато поомекнат. Слага се захарта и се бърка внимателно, като лъжицата се движи в една посока, за да не се разкъсат плодовете. Сладкото е готово, щом започне да се образува бразда от бъркалката. Прибира се още топло в буркани и като изстине, се затваря.