АЛИГО

юни 27, 2020

АЛИГО

Алиго (Aligot) е традиционна рецепта за картофено пюре от Обрак (област Акитен в южна Франция). Това, което ме привлече в тази рецепта е последователността на приготвяне и присъствието на прясно сирене Том (Tomme). Интересното при Том де Савоа е, че се прави след като от млякото е извлечена сметаната за производство на масло. Резултатът е невероятно полутвърдо сирене с характерен мускусен аромат, придобит от пещерите, в които отлежава. Във вида на това сирене няма нищо изтънчено. То е покрито с пепел, а питите са малки и с неравна повърхност. Но когато се комбинира с добре изстуден ризлинг или горещи печени картофи се открива един нов свят. И така ще се пробвам да направя Алиго ;)

ПРОДУКТИ:
1 кг картофи
500 г сирене Tome fraîche de l’Aubrac
250 мл готварска сметана

4 ск чесън
20 г масло

сол

черен пипер

ПРИГОТВЯНЕ:

Обелваме и нарязваме картофите на кубчета. Почистваме чесъна и сваряваме картофите заедно с него. Загряваме сметаната и маслото, докато маслото се разтопи. Когато картофите са сварени прецеждаме водата и пасираме заедно с чесъна и сметанената смес. Подправяме със сол и черен пипер и връщаме обратно на котлона на бавен огън. Започваме да разбиваме в една посока с дървена лъжица, когато сместа се загрее добавяме сиренето нарязано на тънки ивици и продължаваме да бъркаме в една посока докато сиренето се разтопи и започне да се изтегля като локум.

Сервираме топло гарнирано с печено месо или наденица. Може да се консумира и самостоятелно с прясна салата.

Приготвено с любов от Ники <3

Арл - града който ме накара да прекося цяла Европа и да посетя Южна Франция.

Арл и Винсент бяха моята причина да отида там!

След една дълга обиколка на Камарг момчетата ми бяха доста уморени, така че въоражена с GPS, карта (за всеки случай) и фотоапарат тръгвам по стъпките на Гог сама.

Целият град е осеян с плочки, които те разхождат до всички точки вдъхновили Винсент да нарисува едни от най-знаменитите си табла.

Жълтата къща, която всъшност вече не съществува.

Мечта на ван Гог е да създаде съюз на художници-съмишленици, които да живеят заедно и да творят свободно. От май 1888 година наема четири стаи в жълтата къща на площад Ламартин в Арл. Специално ремонтира и боядисва стаите. Винсент описва къщата в писмо до брат си. От дясната страна на жълтата къща е авеню Монмажур и в края двата железопътни моста. Първият, през който преминава влак и който води до другата страна на река Рона и отзад другия мост, собственост на P.-L.-M. Railway Company (Paris Lyon Méditerranée).

Сградата е повредена по време на нападение на съюзниците на 26 юни 1944 година от съюзниците и съборена по-късно.

В писмо от 28 септ. 1888 той представя идеята за картина, като обяснява, че това, което го впечтлява, е колоритът, комбинацията от жълто и синьо. В предходните редове той е коментирал цветовете на друга своя картина, Звездна нощ над Рона, отново жълтото и синьото, използвани там в друга тоналност и пропорция.

Арл не се различава от повечето градове в Южна Франция. Малки улички, магазинчета, кафенета и книжарници.

Точно в 15:00 пристигам пред кафенето. Едва го разпознавам, тъй като площада е доста оживен. Пълно е с хора насядали под гъстата сянка на дърветата, наслаждаващи се на чаша чай или кафе.

"Тераса на нощно кафене" е уникална картина за творчеството на Ван Гог. Той пише на брат си Тео, че нощта е много по-богата на цветове от тези на деня. При рисуването на картината ван Гог не е използвал черна боя и въпреки това успява да изобрази нощното небе и сиянието на звездите. В тази картина той използва необичайна за него перспектива. Рисува и звездно небе, което след това става типично за много картини, като например „Звездна нощ над Рона“ рисувана през септември 1888 година и „Звездна нощ“ рисувана през 1889 година.

Основна характерна черта на творчеството на Винсент ван Гог през периода в Арл са ярките жълти багри като в слънчогледите.

Кафенето е възстановено през 1990 година, за да изглежда точно както е в картината на ван Гог.

Продължавам разходката си към Les Arenes

Амфитеатър, който е запазен в много добро състояние и до днес и побира 12 хиляди зрители. В него се организират борбите с бикове и надбягванията с колесници.Коридата се отличава от испанската, в Арл съществува провансалският стил бикоборство. При него бикът не се умъртвява. Биковете са обект на почит и благоговение и вниманието е съсредоточено върху изяществото на спектакъла. Състезанията се провеждат три пъти годишно, но най-много хора се струпват по Великден.