ОТ ТЕКИРДАГ ДО МАЛА АЗИЯ ПРЕЗ ДАРДАНЕЛИТЕ, TA ЧАК ДО ЧАНАККАЛЕ И ТРОЯ - 2022 година

 

Прекрасен град, който си заслужава да бъде посетен. Чист, живописен, буден, пълен с млади хора, работещи ресторанти, магазини и сладкарници до малките часове на нощта. 

Все по често българите свързваме Турция само с пазарни дни. Отделетe си 3, 4  да посетите забележителности, да минете по новия въжен пост Дарданелите да стигнете до Троя, а на връщане да разгледате забележителностите на Чанаккале и да похапнете ароматните и невероятни гозби.

Да, от Стара Загора ни е близичко. Когато преминете турската границата, следете за табела с жълт надпис Ptt. От там трябва да си закупите стикер HGS за пътищата в Турция. Дори до Одрин само да пътувате е нужен този стикер. В Ptt, ще ви предоставят да попълните декларация, която е на турски език, но момичетата помагат за попълването, казвате за каква сума искате да ви се зареди стикера - най ниската е 50 турски лири. Ако имате намерение да продължите след Одрин, както ние направихме, тогава попитайте колко ще ви е необходимо, като посочите града до който ще пътувате. Ние заредихме за 400 лири, които не ни стигнаха и на последния пост ни поискаха да доплатим таксата.

 Издават ви стикер след като попълните и платите, който се залепя под огледалото в колата. Така камерите ще могат да засичат и вземат от сумата която е в стикера. В противен случай на границата ще ви таксуват. Иди че се обяснявай с часове.

Родосто или Текирдаг е на деветнайсто място по големина в страната, разположен на северния бряг на Мраморно море и на 135 км. от Истанбул. Населението е около 200 000 хиляди жители. Има забележителности, които препоръчвам да посетите. Освен, че са интересни, едва ли втори път ще се впуснете да отделите време за тях. Затова преди да се отправим към завладяването на Троя, се подплатихме два дни с много муфтак лезетлери (кулинарни изкушения) в Текердаг.  

Няма как да пропуснете красивия крайбрежен булевард. Чист, зелен, широк, с алеи за пешеходци и за велосипедисти. Пълен е със заведения за бърза храна, кафенета, барове, ресторанти и детски площадки. Мост по който се разходете задължително за да видите града от към  морето.

  Вървейки по крайбрежния булевард ще стигнете до паркът Мир и Свобода, който е украсен с дървени статуи, дарени от унгарското правителство.

Да продължим със забележителностите. Къщата музей на Ференц II Ракоци, последният трансилвански претендент за короната Свети Стефан. Църквата Света богородица Ревмотократиса,  в която са погребани унгарски революционери, заселили се там  със своя лидер. Джамията на Рюстем паша, забележителност от османския период на града, дело на архитекта Синан от 1553 година, включваща медресе, хамам, библиотека и безистен с 49 магазинчета с чудни нещица, както обичам да казвам. 

Вкусна, уникално вкусна е храната. Знаете как тези хора търгуват, нали? Предлагат да опитате от всичко което предлагат. Разговарят с теб, разпитват от къде си? Какво интересно има в града от който си. Обясняват за продукта, който са ти поднесли и са настоявали да опиташ, как се прави от къде са продуктите.

Те работят, много работят, угаждат на всеки по най забавния и изтънчен начин .

Дори да не обичате да посещавате Молове, както ние с моя съпруг, този който се намира в Текирдаг определено ме впечатли.  А местна жителка, която ни заговори на крайбрежния булеварда, като чу че сме българи сподели, че този търговски cентър 'TEKIRA' е малък и не е кой знай какво.

Ъъъъ, малък? Та ние за два часа стигнахме само до втория етаж. И по натам не продължихме въпреки, че на последния имало прекрасен ресторант и сладкарница, но все пак цял ден да откараш в МОЛ, не ми е тръпка.

Каза, да посетим Чорлу, да видим за какво става въпрос. Ние и от този много се впечатлихме, на 5 етажа, с може би 300 - 400 фирми в него. Жената с която се запознахме е от Ямбол, от 30 години живее там и много рядко се връща в България. Оплака се, че тежки години са сега в Турция. Ние това не го видяхме, явно е било мнооооого по добре преди 5, 6 години, какво тя каза. Разказа ни, че е щяла да се пенсионира, но ето какво се е случило и са вдигнали пенсионна възраст както на мъжете, така и на жените. Абе, да му се невиди, гледаме ний доста млада изглежда, а може просто да изглежда младолика. Оказва се, че тя тепърва ще навърши 50 и ще се пенсионира. А ядосана на системата защото преди 6 години жените се пенсионирали на 46, а мъжете на 48.  Сега жените на 50 мъжете на 51 години. Направо ми преседна на гърлото от проблема и. Да, може би преди 5, 6 години са били много по добре, по спокойни за бъдещето си тези хора, но ние такова в нашата България нямаме от 35 години. 

Това което виждате се случва в 12.30 вечерта. Сякаш денят сега започва......

Деца, които навиват на момента пишмане, поставят го в кутии и го нареждат на сергиите. Двете момчета навиват а момичето продава.

По цялата крайбрежна улица която е няколко километра има голям избор от ресторанти за всеки вкус. Но ние определено се насочвахме към рибните.

Вкусна, невероятно вкусна кухня...... За три дни опитахме толкова ястия, че бях на седмото небе, защото се чувствам много щастлива когато откривам нови ястия, нови вкусове.

Прословутите текирдатски кюфтенца, които според мен са прехвалени, защото извън тях опитахме много по интересни ястия.

А тук това са гриловани резени патладжан върху който има мус от сирена с подправки и след това са панирани.

О, а това са хрупкави банички самбуса с плънка от риба и кашкавал с невероятни подправки, поръсени с черен сусам.

Пиршество от вкусове и аромати...

 Рибно ястие със сос от сметана и зеленчуци.

А това са сарми на шиш с плънка от риба. Сега разбирате защо кюфтенцата не ни впечатлиха.

Светещи скамейки 😃

На самия мост вечер е пълно с мъже и жени, типичната картина -  ловят риба. Има и заведения, направени са кътове за почивка, светещо сърце за снимки. 

24.00 часа....

На сутринта решихме да поплажуваме преди да поемем към Мала Азия.

В Текирдак плаж няма да намерите. За това се отправихме на 10 км. в селцето Кумбаг. Малко селце, осеяно отново с магазинчета, заведения и хотели. Хубав плаж със ситен пясък.

Брей, ама красиви морски полицаи😃

Тази гледка е от стаята в хотела в който нощувахме. Далеч от центъра на Текирдак - до центъра трябва да се предвижваш с кола, което пък е проблем ако искаш да пийнеш бира или да опиташ известната черешова местна ракия. Водата не става за къпане. Хотела се казва Горки.  Не го препоръчвам. Единственото предимство беше, че близо до него имаше пекарни и сладкарници ооо, какво сладкарници само, за чудо и приказ.

Ето тази си я посещавахме всяка сутрин. Първо пекарната с банички, а след това пресичаме и хоп в сладкарницата.

😍😋👀

Не пропускайте още сладко изкушение. Надърпана моцарела с много мед, вид халва я наричат. Малииииии... благодарна съм на гена си, много съм благодарна, че все още е добре обмяната на веществата в организма ми😂

Има я в както в насипно състояния, така и пакетирана. Не я пропускайте, в никакъв случай.

Та, сутришно кафе, закуска, сладичко и поемаме към Троя и Чанаккале през така наречения мост на Дарданелите - "Чанаккале 1915". Открит на 18.03. 2022 година, отбелязвайки 107-та годишнина от морската победа на турската армия при прохода Дарданели, като скъсява пътуването между Европа и Азия и отнема само шест минути. Цената за преминаването е 247 турски лири в посока.

Наближаваме.....

Строителството на моста започва през март 2018 година, с обща стойност 3, 41 милиарда долара и близо 5100 строители.

Широки пътища с качествено поставен асфалт.

Формата на моста символизира артилирийски снаряди, като почит към прочутата битка над Галиполи. Кулите му са високи 318 метра. Палбута на моста има 6 ленти- по три във всяка посока с по две пътеки от всяка  страна за поддръжка. Основния кабел на моста е съставен от 162 хиляди километра тел.

Отправяме се към Троя, като навлизайки в Чанаккале, следите табелите за Троя. Отнема ви само 34 минути за да стигнете до музея на открито. На указателните табелите е изписано Troy.

Стигайки до музея на открито има голям паркинг с магазинчета за сувенири. На касата попитайте за комбиниран билет.

Предлагам ви да закупите комбиниран билет за открития и закрит музеи. Не пропускайте да посетите закрития музей. Феноменален е. На 5 етажа с невероятни експозиции. Ще са ви необходими два часа, но си заслужава. 

Тук е входа към паркинга за закрития музей. 

Красиви холограми, Надничайте навсякъде, във всяко малко прозорче.

На снимката, статуя на римския император Адриан, третия от така наречените 'петима добри императори' от Нерво-Антониновата династия.

Впечатлени, толкова впечатлени, че в колата си помълчахме. Всеки си го преживя и анализира, докато наближихме Чанаккале и решихме, че първо ще опитаме местната кухня и след това забележителностите. Но до тях така и не стигнахме защото лееше дъжд из ведро дето се вика. Дотичахме до първото заведение в което имаше доста заети места - така си ги подбирахме с надеждата че, там е най вкусно😍 така се оказа!

Покрай пандемията, тези хора светкавично са решили нещата за безопасност на клиентите.

Зехтин, сол, пипер, оцет всичко отделно пакетирано ти го сервират с ножичка.

                    

Също и с кафето, нали винаги дават чашка водичка. Е сега е точно толкова малки затворени чашки.

Моля, храната да започне да идва.Не, не исках да ставам от тази маса. И така и така нямахме шанс за забележителностите вече, защото нямаше намерение дъжда да спре. Чудесно, защото се отдадохме на кулинарно пътешествие.

    Сач тава карашик 😍 70 лири с курс 11 стотинки за лира - 7.70 лв. 

Време да започнат десертите👀✌

                                              Kaumakli durma tatli - 35 лири с курс 11 стотинки - 3.88 лв.

 

Време за пазар преди да поемем към България, магазинче в което си откарахме 2 часа, заради продавача който само ни подканяше с - комшо, ела ела това не сте опитали. И така час, два......

Млади зелени орехчета но вече с оформена ядка, обелени и престояли месец в захарен сироп.

Тези орехи са ми фаворит!

Тук си наливаш медец

                  

След толкова дегустация, стомахчетата ни имаха нужда от чаша чай.

 Определно за тази страна е нужен не само туристически но и кулинарен гид. Прекрасни наситени дни със всичко от което имахме нужда. Много комшу, много терфи (промоции), много татлифар( сладкиши) многоооо дондурма (сладолед от мастика) , много гюзелик,( красота) много кахкаха (смях), щото индирим-диндирим  и много забавни моменти.

 Пътешествайте и се забавлявайте, защото живота е красиви и позитивни спомени. Пътешествията за нас са най-доброто образование в което човек може да инвестира.