МАЛИБУТИ И ПОРТО ЛАГОС! В ДЕБНЕНЕ НА ФЛАМИНГО, ЧАПЛИ И ПЕЛИКАНИ!

Тази снимка не е моя, но дава поглед как изглежда цялата местност която сме посещавали.

Някои дебнат. Други рисуват дебнещите :)

Лили в дебнене на фламинго

Нищо не подозиращите:)

По пътя за Малибути. Трябваше ми час, за да се доближа максимално до любимите на всички нас фламинго.

Тук вече съм легнала по корем зад рехавите треви. А те, миличките все още нищо не подозират.

Ха, почти съм настроила фотоапарата.

Първото заподозряло ме фламинго :)

Усетиха ме!

Лекичко започнаха да се изнасят:)

Ееее, изчакайте малко. Аз ви чаках цял час.

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фламингото е сравнително голяма птица с дълги, тънки крака и достига височина 130-140 сантиметра. Теглото му достига 4 килограма. Цветът на перата му варира от бял до червеникав. Възрастните индивиди (след 3-тата година) са обикновено с нежно розов цвят като крилете им са червени, а маховите (летателни) пера са черни. Особена характеристика на фламингото е здравият, масивен, извит надолу клюн, с помощта на който филтрира храната от водата. В основната си част той е червен, а на върха черен. Подвижната част на клюна му (за разлика от повечето птици) е не долната, а горната. Цветът на фламингото се определя от количеството каротиноид в храната. Най-младите индивиди са с мръсно сив цвят, който след това преминава в бял (при все още недостатъчност на веществото каротиноид).

ПОРТО ЛАГОС

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Порто Лагос (на гръцки: Λάγος, Лагос, на турски: Karaağaç) е село беломорско пристанище на Бистонското езеро (Буругьол) в Западна Тракия, Република Гърция, дем Абдера. Според преброяването от 2001 година има 394 жители. Старото име на селото е Караагач.

Разположено е в красив залив на 25 км югоизточно от град Ксанти, на брега между Бяло море и обширната езерна лагуна Буругьол (Вистонида). То е рибарски и оризодобивен център. Има плажове, пристанище. Намира се на крайбрежния път Ксанти – Гюмюрджина.

Лагуната е „влажна зона“ и заедно с плажовете са под защита на Министерството на околната среда. Обитава се от розово фламинго, пеликани, лебеди и други морски и сладководни птици.

В лагуната се намира манастирът „Св. Никола“; дълъг пешеходен дървен мост го свързва с брега. Манастирът е подчинен на Ватопедската обител на Атон. Според легендата е основан от император Аркадий, но сградите му ca доста по-нови. Смята се, че селото е от византийско време и се е казвало Пори.

При цар Симеон Велики през 9 век районът и областта са присъединени към България, в 1206 г. цар Калоян възстановява българския суверенитет.

Тук в 1344 г. севастократор Момчил успешно напада турците, унищожава техния отряд и изгаря корабите им в пристанището.

Към 7 ноември 1912 г. Българската войска освобождава Порто Лаго от османска власт. В годините след 1912 г. Беломорската област е част от България и в пристанището е базирано капитанство „Порто лаго“ – поделение на Българския беломорски флот и усилено се проучва да бъде построено главното българско пристанище на Бяло море, но след Ньойския договор територията е дадена на Гърция и поселението си остава малко.

През октомври 1915 г., след включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили, пристанището в Порто Лагос е обект на многократни артилерийски атаки от разположените в района на Бяло море военноморски съдове на Антантата.

След 1941 г. българската администрация се връща и пътят до Порто Лагос е ремонтиран, тъй като е смятано важно пристанище между Кавала и Дедеагач. През 1943 г. получава името Бистон.