ПИСАНЕТО НА ЯЙЦА
Убедена съм, че няма случайни срещи в живота.
Срещата ми с Гинка бе една от моите забележителни такива, която начерта едно дълго приятелство.
Гинка е изключителен човек, но и забележителен творец. Когато преди години се запознахме и ми разказа за начина, по който изписва яйца, как е научила тази традиция от баба си и как иска да я съхрани. Любовта с която се отнася към това магическо творение, силно ме впечатли.
Днес имам огромното удоволствие да представя част от творчеството ѝ и няколко думи, които тя сподели за техниката при изписването на яйца във Велинград, родния ѝ град.
Ники
Изписването и багренето на яйцата е стара традиция и носи символичност и тайнство със себе си. Писането на великденски яйца във Велинград е на особена почит, като основната техника която се използва е восъчната.
Восъчната техника се смята и за най-старата. Орнаментите се нанасят с помощта на загрят и втечнен восък. Черупката се оцветява в червено. След премахване на восъка, орнаментът остава бял. Този процес може да се извършва многократно и с други цветове. Тогава се получават многоцветни фигурки на яйцата.
Орнаментите биват два вида според начина на изписване с восъка. Има сълзовидни и линеарни. Сълзовидният е с характерна точка и сълзообразни чертички, които се рисуват с топлийка. При линеарния има чертичка, която се изписва с помощта на малка метална тръбичка, прикрепена върху дървена дръжка, така наречената писалка.
Когато бях малко дете, баба слагаше на един голям стол свещ, писалките и восъка, а самите ние сядахме на малки столчета отстрани на тази импровизирана работна „маса” и започвахме да пишем яйчицата, които трябваше да са с добре почистени черупки и на стайна температура. Беше много любим и съкровен период от годината за мен. Винаги го чаках с нетърпение. Баба изкарваше старите листа, на които с години, години беше събирала и съхранявала модели и пишеше почти денонощно в продължение на две-три седмици. Тя беше една от велинградските майсторки на писани яйца. Няколко години по-късно, самата аз бях титулована така и се чувствах много горда.
За рисуването на яйцата се използват геометрични, флорални или фолклорни мотиви, които всяка майсторка избира как да съчетава, комбинира и измисля.
Вече изписани, яйцата потяхме в осолена вода да покиснат малко и ги боядисвахме в червена памучна боя. Тя е традиционната за Велинград и е предпочитана от повечето майсторки. Всеки може да избере дали да са по-алени, или пък по-тъмни, към бордо. Варяхме на слаб огън дълго време. Когато водата „хвърли първия ключ”(така казваше баба) се махат от котлона и много внимателно се изваждат едно по едно. Първо внимателно се почистват с памучна кърпа, като магията се случваше тук. Когато падне восъка и се избърше внимателно всъщност се вижда красотата на рисунката. Точно затова предпочитаният цвят за писане на яйца е бял, защото каквато е основата на яйцето, такъв ще е и цвета на рисунката, която се вижда на финала.
Веднага след почистването на восъка, яйцето се слага на вълнено парче плат, напоено с олио.
В днешно време все повече хора започнаха да пишат кухи яйца. Аз също влизам в това число. Закупувам си готови боядисани в червено черупки и пиша върху тях, като голямата част от моделите ми съм си измислила сама. Освен кокошите яйца използвам гъши и щраусови, защото мога не само да ги украсявам с восък, а и да рисувам по тях с акрилни бои.
Това е една много красива и специална традиция за мен, която се надявам да се предава през поколенията и да запази своята магия.
Ако силно сте се запалили и искате да разгледате, поръчате или просто да се насладите на творчеството ѝ посетете страницата ѝ или се свържете с нея:
gies_art@abv.bg
Коментари
Публикуване на коментар
Оставете Вашето мнение или препоръка към нас.