РИМ- ТИРИ-РИМ

Политаме за Рим-тири-рим.

Рим, вечният град, който остава в сърцето.

Основан от близнаците Ромул и Рем върху един от седемте хълма на Палатин. Счита се, че първоначално върху седемте хълма са били разположени малки селца, отделени и независими едно от друго. Жителите на седемте хълма започват да отводняват блатата между хълмовете и ги превръщат в пазари и градини. Постепенно се сближавали посредством религиозни обичаи и игри, което дава началото на градското обединение.

Въпреки, че за Рим има толкова много изписано.....И все пак нека добавя нещо от нашите преживявания. Малко по -различни са сякаш. Град, който не може да се опише с две думи. А и дъжда който ни обливаше втория ден няма как да се опише с две думи.:). Как картата на Рим се разпадаше в ръцете ни от дъжда, как насред Колизеума, уж скрити под невероятните пинии слагахме найлонови торбички на краката, а от обувките се подаваха дръжките – италианска работа. Как рискувахме техниката да се напълни с вода и въпреки всичко снимахме и си казвахме, няма как да не хвана този момент. Но когато, вече се лееше като из ведро,започвахме да снимаме с душата си.

Различното не беше само заради дъжда, беше защото си с приятели, които са готови на всичко за теб. Беше и различно защото си нямахме на представа колко много българска следа е свързана с Рим. Удивително! Почувствах се много горда и малко тъжна.

Като се започне с Асен Пейков, който като че ли е по- известен в Италия отколкото в България. Пристига в Рим през 1938 г. след като е завършил със златен медал държавната художествена академия в София. Установява се в ателието си на Виа Маргуте 54, близо до площад Испания. Пейков извайва 16 големи паметници, както и 1300 портрета. Освен девет метровата статуята на Леонардо Да Винчи направена през 1957 г., която посреща и изпраща всички на летището в Рим, той прави и тази на Минерва пред университета в Бари. Също така и порцелановата статуя на Ава Гадднър, която се озовава във вилата на Франк Синатра в Бевърли Хилс. В прочутото кафене Греко, което се намира на Вис Кондоти, известна като най- луксозната улица в Рим е окачен негов портрет. Извайва и скулпторите на Кенеди, папа Павел VI, на Джина Лолобриджида. През 1977 г., Рим посвещава на българския склуптор малък площад на негово име. На няколко десетки метра от Колизеума.

В Рим има и площад Илия Пейков, брат на склуптора Асен Пейков- напълно самоук творец, който остава в паметта на почитателите си като художника, изобразил Космоса преди историческия полет на Юрий Гагарин. Редица световни галерии и частни колеклционери притежават творбите му.

Петър Парчевич – български католически епископ, патриот, дипломат, удостоен е с баронска титла от императора на Свещената римска империя. Смятан за един от най-великите българи през XVII век. Петър Парчевич умира в Рим, на 23 юли 1674 г. след като подчинява целия си живот на една единствена цел- освобождаването на България от турско иго с помощта на католическа Европа. В името на тази кауза той обикаля от държава на държава, за да се среща с папи, крале, императори и високопоставени църковни служители. Погребан е в базиликата Свети Андреа де ла Фратя пред параклиса на Свети Франциск.

До Колизеума в базиликата Сан Клементи е гробът на свети Кирил философ.

Католическата църква Свети Викентиий и Анастасий, чиято фасада гледа към най- величествения римски фонтан – фонтана ди Треви, през 2002 г. Папа Йоан Павел II оповестява решението си и я предоставя за ползване на българската православна общност. Тази църква е от огромно значение за историята на католицизма, защото и до днес се съхраняват части от телата на много папи, взети по време на балсамацията им. По традиция на Йорданов ден кръстът се хвърля във водите на Фонтана ди Треви – невероятно – нали?

Сега малко и много за Хълма Джаниколо. Хълмът с най-ослепителната гледка на Рим. Малко известен на туристите, но за римляните е култово място. Парк за почивка и наслада на прекрасните залези над Рим. Всеки ден точно в 12.00 се възпроизвежда един ритуален оръдеен залп, за сравняване на часовниците в Рим и всички църкви започват да бият камбаните. За съжаление, не ни достигна може би минута - две, за да се насладим на този ритуал, само чухме залпа. Но на всяка тераса спирахме и се наслаждавахме на гледки и фонтани.

Търсим площад Гарибалди. Много път, но си струваше. А какво търсим на площад Гарибалди? Търсим паметника на Капитан Петко войвода - бивш гарибалдиец. Почти се бяхме отказали, обходихме бюстовете от началото на хълма, няма и няма, стигнахме до върха на хълма. Парк с цяла плеяда от бюстове на гарибалдийци от всякакви националности. Извадихме отново телефони и карти и ....ето , та ние сме тук, просто никой не предполагаше, че точно той- Капитан Петко войвода заема възможно най- стратегическата позиция, на преден план с поглед към Рим. Бюстът е сътворен от професор Валентин Старчев и е поставен през 2004 г. До паметника на Гарибалди е поставена мраморна плоча с имената на българските гарибалдийци.

Десетки българи са се сражавали с Джузепе Гарибалди през XIX век. В тяхна чест Италия е поставила мраморна плоча, на която е написано на италиански: „В памет на българските гарибалдийци, които със себеотрицание и героизъм воюваха за свободата , обединението и независимостта на Италия.”

Бюст-паметникът на Капитан Петко войвода на Хълма на гарибалдийците. Едва ли преди век и половина националните герои Капитан Петко войвода и Джузепе Гарибалди са очаквали, че върху основите, които те са поставили, ще бъде изградена днешна Европа.

Доволни и горди започнахме да се спускаме от другата страна на хълма, от където между пиниите се откри купола на Свети Петър. За там сме!

Има различни начина да откриеш Рим:)

Взимам го и това е. Кирито ще ме разбере.

Е, май не те разбра :) Защото, клона след няколко минути вече не беше в ръчичките ти :)

Редувахме площади със спагети, фонтани със пици, пици със светци, светците със сладкарници и марочино.

Нали си имаме един малък пътешественик с нас. Та, всички тези снимки които виждате са негови. Благодарим ти Христо, че толкова много ни забавлява.Наблюдавайки ни през цялото време и пресъздаваше на всеки един от нас тънките места:)

Сити и доволни, но не съвсем. Ники, в мечтателно състояние за пастичка:)

Ето и пастичка.

И още една...

А кафе? Добре, Ники и кафе:)

А ето и прословутото Марочино. Винаги има нещо ново, нещо толкова ...ммммм, да те остави без думи. Избрах го заради името. Да наблюдаваш как само се приготвя, с такава грация, с толкова спокойствие, с толкова много желание, сякаш го правеше за първи път. Неудомявах как в една толкова малка чашка, това момче успя да побере толкова много съставки. Но да....божествено!

Сити и доволни, да продължим.

„Фонтана ди Трѐви означава Фонтан на три улици. Създава го Николо Салви по скица на Бернини през 1762 г. Поразени от статуите и от красивата игра на водата, малко хора забелязват една голяма неугледна ваза, разположена от дясната страна на фонтана. Когато се строял фонтанът, от същата страна имало една бръснарница. Бръснарят, типичен италианец, разбиращ от всичко и обичащ да дава мнението си по всички въпроси, постоянно упреквал Салви, че фонтанът трябвало да се направи иначе, че някоя статуя на друго място би стояла по-добре. Затова Николо Салви изработил мраморна ваза точно срещу бръснарницата, така че от бръснарския салон да не се вижда нищо.”

Пантеонът е изграден между 118 и 125 г. сл.Хр. Той е издигнат като храм, посветен на всички божества. Вписва се в перфектна сфера с височина, равна на диаметъра му. Днес в него са погребани кралете на Италия – Виктор Емануил II, Умберто I, Маргерита Савойска. Характерният купол, който завършва с т.нар.oculus, е единственият пункт с диаметър 9 м., от който влиза светлина. Според легендата въпреки отвора дъждът не прониква във вътрешността. В действителност вали и вътре в Пантеона, но водата се поема от 22 почти невидими отвора върху пода. Сега поне имахме късмет ли да го нарека този дъжд, защо пък не? И се убедихме в това. Видяхме и отворите.

„Устата на истината” – намира се на стената при портата на църквата Санта Мария Космедини и е един от символите на Рим, който трябва не само да се види, а и да се пипне. Реализирана е през 1632 г. и изобразява мъжко лице с отвори вместо уста, нос и очи. Творбата е обект на много легенди, сред които и тази, че за всеки, който си пъхнел ръката в устата, тя се произнасяла дали е добър или лош. В действителност „Устата на Истината” служела за чешма или фонтан преди да бъде поставена на портата на църквата.

Намерихме я. Прочетохме за нея. А сега накъде? Като отново лее из ведро...

Мислим, мислим, решаваме и тръгваме въпреки всичко.

А какви прекрасни вечерите, когато се прибирахме с бутилка италианско вино, пармезан, бурата, моцарела, прошуто и нещо уж малко от някоя близка сладкарничка и започвахме да дебатираме, преживяното, обсъждахме погълнатите вкуснотии през деня, спорихме за маршрутите, за плановете на следващия ден.

А Креми си търсише семчици от пиния. А Бени раздадаваше правосъдие.

Надявахме се следващия ден да бъде поне малко слънчев, добре де, явно много искаме. Само да не вали. Но, не изпитанията продължаваха. Но с нова стратегия. Найлонови торбички на краката.

Когато картата се разпада. Сякаш Рим се разпада.

Найлонови торбички подгънати като гети. 

Време за енергия:Ю)

Много кокетно ресторантче в центъра на Рим. И който отиде до тоалетната казваше: Ако някой отива до WC-то да си вземе фотоапарата. Защо? Защо ли? Ето защо.

Ако някога съм мислила, че ще снимам тоалетни, та и ще ги публикувам.

Обичам ги тези италианци. Как превръщат всичко във възхита :)

Тук ще замълча. Сицилиански каноли!

Да продължим другари в битка славна с дъждовете:)

Мъничко надежда за бездъждие -ахаха, 10 минути.

Една от терасите над площад Испания.

Историята с тези искрени усмивки е как молихме някой да ни снима, а около нас само китайски и японски момичета, и като ги доближим те се разбягваха. Нищо ни нямаше. Нали виждате на снимката.Весели и добри сме хора сме, но защо така, никой не разбра:)

Някак си като стъпихме там и още в автобуса от летището се усетихме , че сме по шумни, по

емоционални от самите италианци. Как само пресичахме, спирахме колите, защото там предимство като пешеходец- йок. Шегувахме се, че самите римляни вече се молят по-бързо да се отърват от нас.

А таксиметровите шофьори по радиостанциите са си разменяли информация за нашето местоположението, защото бяхме по-щури, по-ръкомахащи, по-гръмогласни, по-смеещи се от всички там. И как един щофьор на такси казва: Видях ги, пътуват към летището..........спокойно!

Даваме ви малко време да си отдъхнете от нас, защото ще се върнем. Имаме още толкова много неща да видим, за които нямахме време. И ботаническата градина и портокаловата градина и още пет хълма.......да!

Дестинацията никога не е просто място, тя е нов начин, по който да погледнем на света..." - Хенри Милър