ФРЕНСКАТА РИВИЕРА - НИЦА 2022 Г. ЧАСТ ПЪРВА

 Честно, Италия ми е фаворит за пътуване, почивка и екскурзии, но тази година реших, че е крайно време да изоставя моята Италия и замина за Франция.

Няма да скрия, че доста се подготвях за интересни места, за транспорт и все пак не винаги се оказва, че всичко си планирал добре.  За съжаление, останаха още забележителности за които не ни стигна времето. Но ще се върнем, задължително ще го посетим отново този град.

Плана е направен, билетите закупени, хотела резервиран.  Кацане в Ница, нощувките също планирахме там. А местата които посетихме бяха Монако, селцето Ез и градчето Мантон. 

Това което трябва да знаете, и това което ни беше малко трудничко, но пък забавно е закупуването на билети, защото човешкия труд е заменен с машини. Зала пълна с машини и трябваше да се борим с тях, защото няма избор за език. Един единствен е френският.😃

Отделно правя странички за всяко едно наше посещение. Така е много по добре за информация.

Да се върнем към Ница. Забележителностите които посетихме са крайбрежната алея, стария град, хълма, яхтеното пристанище и парка Феникс. Много лесен град за разглеждане е Ница. с прави улици (с изключение на стария град) от единия край на града до летището в другия край. Когато кацнете в Ница, се озовавате директно на най-красивата крайбрежна улица - Promenade des Anglais дълъг 7 км. Великолепна алея се е вместила между луксозните хотели и плажа, като цялата е поръбена с палми. Тя е символ на града, заради разкошните аристократични вили и хотели в стил Бел Епок.

 Планирайте нощувките си в този град, защото е великолепен. По средата на френската Ривиера е и имате много добър транспорт, както в една посока така и в другата посока на Ривиерата. Oт летището, което е много малко, няма как да се объркате, за да намерите трамвай номер 2. И както вече споменах, има машини от които трябва да си закупите билети. Автоматите са само на френски език, но като наблюдавахме някой как купува се справихме и ние. Цената на билета е 1.50 евро. Подгответе си монети, в противен случай трябва да платите с дебитна или кредитна карти. Билетите трябва да се валидират в машинките в трамвая или автобуса.

Когато избирате хотел, изберете такъв който е по линията на трамвай НОМЕР 2, така няма да губите време. Този трамвай е от летището до началото на стария град и по цялата тази улица от двете страни имате избор от хотели. Един от най-известните и оживени площади е площад Гарибалди. Кръстен на родения в Ница Джузепе Гарибалди. В центъра на площада е издигнат негов паметник. На площада има десетки кафенета и ресторанти. Пространството е предимно пешеходно, но е и основно трамвайно кръстовище.

Ако пък сте от хората с по големи възможности може да си позволите и ето този превоз, който можете да наемете от летището само, че след предварителна резервация.

Интересно, нали? Доста такива хеликоптери видяхме в небето, но в Монако.

Казват за Ница, че е чаровницата на Ривиерата. Отворена, просторна, елегантна. Четох, че целият свят завижда на качеството и на живот на французите, а французите завиждат на жителите на Ница. Завладя ме, и сега ако ме питате, когато посетите Френската Ривиера, оставете си не един, не два, поне три дни за тази красавица. Оставете се да ви завладее.

Нямах търпение да се настаним и да започнем разходката си. Излизайки от хотела на първия светофар гледаме една въз голяма кола с отворени прозорци и силна музика – оп, номера BG СТ........ няма да пиша номера на човека – викам му , градски здравей, той се усмихна махна с ръка и изфуча. Сядаме в едно малко крайбрежно ресторантче, започва се на френски език за добър вечер и веднага ни попитаха от къде сме - , гордо отговарям - България, а той.... момент, момент мадам. Пристига една красива дама и пита: вие ли сте от България? Добре сте дошли, аз съм от Шумен. Брей, то все едно сме си у дома бе. Разказа ни от колко години живее в Ница, насочи ни към забележителности и транспорт.

Това е хотела който ние резервирахме, спирката на трамвай номер 2 се намира на 20 метра. Първата успоредна на крайбрежния булевард " Разходката на англичаните". Чист хотел, нормални стаи като размер, единствено което не ни липсваше изобщо беше балкон, приветлив персонал.

Наричана „Залива на ангелите“ „ Неустоима хубавица” и как ли още не. Животът в столицата на Френската Ривиера, ври и кипи от денонощни наслади. Ресторанти които може да посетите освен с френска кухня са италиански, турски, китайски, руски. Така, че за всеки вкус.

Стария град наречен бабазук на местен диалект представлява магически ансамбъл от тесни улички, средновековни къщи, площади, църкви, старомодни магазинчета, ресторанти и пекарни. Тук мога да се шлая с дни.

Дайте си време, не бързайте само да се снимате и да кажете, че сте били там.

А сега де, заигра се с изкуството моя мъж.

Изгубете се в лабиринта, редувайте забележителности с кафенета, площади с пекарни. Насладете се как спокойно и усмихнато тези хора ви посрещат, обслужват, напътстват.

Няма как да не споделя впечатленията и да дам многоооо висока оценка на всичко което имахме възможност да опитаме. Пропускам салати и ястия. Те са като навсякъде.

Тук е меката на кроасаните – мили боже, улиците ухаят на масло и шоколад, ядки и плодове, на всеки метър пекарни и то какви пекарни само. Италия или Франция ?

С тези пекарни 1:0 в полза на франсетата.

Сладоледите ли? Казват, че били 92 вида, чак толкова много на едно място не видях но до 60 стигнаха – с вкус на кактус, мак, бира, лавандула, розмарин, дъвка, маслини, роза , кока кола, черен и още много познати и непознати нам вкусове. 😋

Как да си тръгнеш от този магнетичен град, докато не опиташ всички тези вкусове?

2:0 в полза на Франция. Тук се насладих на най-вкусните сладоледи, маслени и плътни.

Забавно беше как всички туристи ходим от единия край до другия и се чудим каква комбинация да направим от топки сладолед. Цена - 3.50 евро за два вида, 5 евро за три вида.

Тук доста надцених възможностите си при избор на черен и нутела сладолед. Ако си избирате тежък, то определено е хубаво да се комбинира със топка свеж плодов.

Има пекарни, в които има машинки за заплащане. Жената зад щанда само ви пакетира избора, набира на монитора сумата. А вие трябва да поставите банкнотата в едната част. От другата си получавате рестото. И тя ви подава пакета с поръчката.

Впечатлена бях, защото винаги ме е дразнело тук как с ръка ти слагат избора и със същата ръка пипат банкнотите.

Още нещо интересно за ресторантите. Ако сте решили да седнете само за питие, не трябва да сядате на масата с покривка. Тези маси са само за тези които освен че ще си пийват и ще похапват. 😊

Старият град ухае, толкова много аромати преливат, че забравяш да говориш, да обсъждаш. Наслаждаваш се на предложенията от чай, кафе, мариновани лимони, меса и всичко което не сте си помисляли, че може да бъде предложено по този изтънчен начин.

Посетете рибния пазара, ще се накефите на продажбата и обработката на риби, октоподи, калмари...

Отправете се след това към хълма - Парк де ла Колин дьо Шато, с изглед към крайбрежието на Ница, мястото на замъка Хил е първата част на Ница, населена от гърците преди две хилядолетия. Крепостта била разрушена от войници на френския крал Луи XIV през 1706 г. Сега имотът е отделен изцяло като парк. Насладихме се на спокойна разходка и невероятни гледки към булеварда и яхтеното пристанище на Ница. Има два начина за да се изкачите до хълма. От стария град по стъпала, които не са чак толкова много както бях чела. Или по асансьор или ескалатор Art-Deco от Place Garibaldi. които е безплатен.

Това е входа към парка от стария град.

Препоръчвам ви с две ръце да изберете пътя със стъпалата. Така ще се насладите на всяка гледка изкачвайки се и няма да пропуснете и гробището гробището Château, което си заслужава да влезете и разгледате.

За паркът може да отделите 4 часа. Има места за почивка, има забавления за децата, кафенета грил - фургони и ресторанти. И изкуствено създаден водопад, който за съжаление почистваха и не успяхме да му се насладим и да се поразхладим пред него.

Това е гробището, грандиозно е със своята уникална обстановка и панорамна гледка. Хората, погребани в гробището Château, идват от различни социални среди. Това са както малките хора на Стара Ница, така и бележитите на града, както и чужденци от многото общности на града. Сред забележителностите на града можем да споменем: адмирал Феликс де Константин дьо Шатоньоф, каперът Жозеф Бавастро, генерал-барон Еберле, поетите Жозеф-Розалинда Ранчер, Агата-Софи Сасерно, Меника Рондели и Жуан Никола, инженерът Жуан Никола, учените Антоан Рисо, Андре Верани и Пол Монтел, художниците Клеман Роасал, Шарл Гарачи и Виктор Сабатие, министрите Едуар Корнильон-Молиние и Едуард Гринда... Сред личностите извън града отбелязваме присъствието на Александър Херцен, баща на руския социализъм и много други. 

Не пропускайте нито една алея, по всяка една, ще намерите какво да разгледате.

И стигате до терасите, на които определено ще почакате за да успеете на снимката да сте само вие. Но почти всички туристи са културни и се съобразяват със снимането. С изключение на рускините. Е, те водят класацията по снимане, позиране и направо си го казвам - нахалство. Но, не позволявайте да ви развалят настроението.

Едната тераса е към яхтеното пристанище. Пристанището в Ница е основно за Френската Ривиера. То е и сред основните пристанища за лодки, плаващи в Средиземно море.

Пристанището е заобиколено от сгради, потопени в италиански Рененанс. Разполага с над 500 места за лодки, както и за големи яхти. От пристанището пък може да хванете ферибот до други близки градчета, както и да си подарите разходка с лодка в крайбрежието.

Другата тераса е към крайбрежната английска алея.

А когато слезете от хълма, преди да започнете крайбрежната дългаааа разходка, дайте си малко заряд с френски макарони и кафе 😋

Или пък съседната на тази сладкарничка. Да вметна, че когато се прибрахме у дома 10 дни скрих кантара 😅

Promenade des Anglais (Английска алея)

Както вече споменах, Английската променада е дълга цели 7 километра, като стига до летището. Тя е изградена по протежение на Средиземно море и е страхотна за вечерни разходки или сутрешен крос. Защо е английска? Колкото и да е странно, тя е изградена заради англичаните, които са почивали в Ница през далечната 1820 година. Средствата са били събрани от по-богатите от тях.Ако се изморите от много ходене, на всеки 100 метра има велосипеди под наем, които струват едва 1 евро на ден. Разбира се, с тях може да обиколите целия град и няма значение на коя стоянка ще оставите колелото. Колкото и да е интересна за гостите на Ница Английската алея, местните я свързват с един от най-тежките терористични актове в Европа. На 14 юли 2016 година именно на тази алея бяха отнети 86 живота.

Приказни барове, които ми напомнят за декори за филм. Ниски постройки в които сякаш си влизате у дома, огромна стая със маси и бар, тераси на които парапетите са барове със щъркелчета от които се открива гледка към алеята и морето.

И така стигате до Хотел „Негреско“ символ на Френската Ривиера и неговия величествен розов купол. Истинско съкровище, украсяващо един от най-известните булеварди в света – „Променад де-з-Англе“, със своята прекрасна фасада в стил Бел Епок. В салоните на хотела могат да се видят над 6000 произведения на изкуството, събирани от собственичката му и превръщащи хотела в истински музей”„Хотелът е построен от един румънец на име Негреско, роден през 1868 г. в Букурещ. Истински триумф е откриването на хотела през 1913 г. От всички страни се стичат хора, жадни за пътешествия, за да присъстват на светското събитие на годината. През 1914 г., обаче започва войната и хотелът е превърнат в болница. Негреско умира в Париж през 1920 г., на 52 години. Днес хотелът е собственост на 91-годишната Жан Ожие, която го декорира и управлява с желязна ръка от 50 години Именно Ожие възвръщат на хотела предишната му световна слава и легендата “Негреско” заема своето място в историята на Лазурния бряг. През октомври 1974 г. френското правителство обявява хотел Негреско за исторически паметник. През годините хотелът се превръща в място за среща на световно известни политици, артисти, писатели, светски личности. Сред тях се открояват имената на кралица Елизабет, принц Рение и принцеса Грейс, Франк Синатра, Чърчил, Пикасо, Дали, Шагал, Луис Армстронг, Чарли Чаплин, Елизабет Тейлър, Бриджит Бардо, Алфред Хичкок и много други.

Световни известния джаз музикант Майлс Дейвис. 

На здрачаване вече сме стигнали и до казиното на Ница. Време за лека вечеря, защото след това и ние като жителите и туристите решихме да се впишем в пейзажа, сядайки на плажа с бутилка вино и за десерт френски сирена и посрещайки лунната пътека над Ница!

Последна вечер😔

Площад Масена наричан социалното сърце на Ница. Разположен между Стария и Новия град, заобиколен от магазини, кафенета и ресторанти. Когато се отзовете на този площад погледнете нагоре, защото много често се пропускат тези пилони върху които са коленичили мъже, те са седем и изобразяват седемте континента. Вече те светят в различни цветове.

Любим, много любим град ми е вече! Обзе ме пламенно желание да се върнем отново тук. Още един ден ни бе необходим да се насладим, да посетим още няколко забележителности за които не ни остана време.

Тъжно ми е, тъжно ми е, че оставям само в спомените си този град, тези хора, тяхното спокойствие, техните усмивки и вежливост. Замечтах си да живея тук. Не ми се беше случвало до сега да посетя град извън България и да ми се заживее там. Дори не исках да си лягам за да не дойде утре. Това е Ница!

Е, вече е утре 😉, време да стегнем багажа да го оставим в хотела и да направим последна разходка в парка Феникс. Казват, че е една от най-големите и красиви забележителности на Ница. Разположен на площ от 7 хектара, паркът разполага с над 20 тематични градини, в които се отглеждат над 2500 растителни вида, редки орхидеи и палми, пеперуди, фламинго, мармозетки, лебеди, пауни, кенгуру и моите любимци лемурите. Тук може да се отдели половин ден, да си направите дори пикник. Има обособени места за това и големи поляни.

Хората се разхождат безгрижно, сякаш нямат никакви проблеми и се наслаждават максимално на това, което красивия град им предлага. Доста паркове съм посещавала, за мен това не е най-добрият, но беше много приятна и разпускаща разходка преди полета за България.

Толкова е голям като площ, че дори нямаше как да обхвана с фотоапарата част от него.

Зачудих се как да привлека вниманието им, започнах да издавам странни звуци. Самите кенгурчета се зачудиха що за същество съм.. Но успях да изненадам и малкото, щом се подаде торбичката на мама😀😀

Време за почивка и крем брюле.

Надявам се, че съм била полезна с информацията за тези които са планували посещение на Ница!

Какво не успяхме да видим и направим?

Вила Арсон - това е център за модерното изкуство в Ница, дори го наричат изкуство в реално време, защото може да видите художествени изпълнения. Едновременно художествена школа и изложбен център на настоящи и бивши студенти и Сен Жан Кап Фера - полуостров, който изпъква в Средиземно море. Това е мястото на милиардерите. Плажовете са отворени за всеки. В центъра на полуострова се намира екстравагантния розов дворец на баронеса Беатрис де Ротшилд. Днес е музей и е заобиколен от седем градини. Казват, че е любимо място за фотографи, защото се вижда целия залив. Отворен е за посетители. Цената е 15 евро.

ДО СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ КРАСАВИЦЕ💗