Светилище Татул 2022 година

След като посетихме Харман кая, на връщане се отбихме до Татул - само на 3 км. от главния път е, не пропускайте тази забележителност. Пътят е живописен, някак магичен, тишината дори е друга по тези места. Вход за скалния комплекс е 4 лева, за студенти и пенсионери 2 лева.

За да е напълно достоверна информация е копирана от Уикипедия.

Татул е скално-култов комплекс край село Татул, наричан от местното население Каябъшъ (в превод от турски „каменна глава“). Татул е праисторическо култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България – саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред множеството мегалитни паметници регистрирани от археолозите на територията на България и по света. Това е най-добре запазеният храмов комплекс изсечен в монолитен къс скала.

Скалното светилище е регистрирано и описано за първи път през 1933 г. от краеведа Никола Иванов. През 1940 г. българският археолог Васил Миков посещава мястото и изказва предположение, че под хълма са развалините на голямо древнотракийско светилище.

Светилището представлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец, както и множество изсичания с не съвсем ясна цел по скалите. Според проведените с малки прекъсвания през 2004 – 2009 г. археологически разкопки под ръководството на Николай Овчаров комплексът е датиран от края на V и началото на IV хил. пр. Хр., за което свидетелстват намерените фрагменти от глинени съдове в района. Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVIII – ХI в. пр. Хр.,. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображение на Бога Слънце.

През 1980-те години, проф. Иван Венедиков изказва хипотезата, че хълмът край с.Татул е служел като светилище, посветено на Орфей, но на този етап от проучването на археологическия обект тази хипотеза не може да бъде доказана.

За да идентифицира обекта като култово място посветено на Орфей, Венедиков цитира няколко антични извори за древната история.

Според Конон и Павзаний тленните останки на легендарния тракийски жрец Орфей били сложени в урна и положени върху скала. Замисълът бил и след смъртта му той да остане посредник между боговете и хората. Костите едновременно трябвало да бъдат скрити от слънцето, но и най-близо до него. Според Венедиков на хълма до Татул е извършен погребален обред, който е съвсем различен от познатите погребални практики на древните траки, при които се наблюдава заравяне на мъртвите владетели под могилни насипи.

Така Венедиков обоснова хипотезата, че най-близко свидетелство за изповядвания някога при Татул ритуал са легендите за погребването на прочутия цар-жрец, певец и прорицател, родения в Родопите Орфей.

Скално-изсеченото съоръжение е устроено по начин, различен от всички описани към този етап подобни съоръжения, открити на територията на България. Грубо изработената пирамида е издялана от човешка ръка от монолитна скала. Висока около 4.50 m и широка при основата си 6 m, а в горната част на пирамидата е издялана своеобразна площадка, по-ниска от северната и източната страна, а издигнатата в средата и от юг и от запад. В средата на тази издигната част е издълбан един гроб с неправилна форма, широк при късата страна, където се поставя главата на умрелия, 49 cm, а на противоположната страна, където трябва да са били краката – 0,25 m. Самият гроб е дълъг 1.87 m и е издълбан по същия начин, както и камерите на гробниците, без страните му да образуват страни или ръбове. За да се затвори този гроб отгоре, страните му са били издълбани с един отстъп стъпалцa, дълбоки 0,22 m и широки 0,9 m.

Регистрираните културни пластове, съоръжения и находки определят обща хронология на обекта от епохата на късния Халколит до Средновековието, което означава, че мястото е било населено и използвано в продължение на около 5000 години.

В началото на 1970-те години паметникът е подробно описан от Иван Венедиков и Николай Виходцевски, които изказват предположението, че това е мавзолей на богато семейство от тракийското племето на одрисите.

На разкопките на обекта проведени между 2004 и 2007 г., екипът ръководен от Овчаров открива следи от култовата дейност датирана по керамични фрагменти в ХVІІІ-ХІ в. пр. Хр.(късна Бронзова епоха). От този период са датирани и 30 на брой култови огнища и олтари изградени около скалната пирамида, открити са още фрагменти от кани и чаши за вино. Керамиката, открита на обекта, е с произход от Мала Азия, Егейските острови и Микена което свидетелства че на поклонение до светилището са идвали поклонници от различни точки на древния свят.

При разкопките през 2004 – 2007 г. са намерени уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ – три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска. През ХIII – ХII в. пр. Хр. светилището е пострадало при земетресения. Според историци саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война.

През античната епоха е изградена масивна каменна стена от огромни блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешността на светилището са разкрити няколко сгради, една от които е храм със запазени стени с височина от 6 m. От Античната епоха е открита цяла серия от бронзови пръстени-печати.

Мястото е населено отново през втората четвърт на III век сл. Хр. От този период е открита значително количество римска керамика. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. Имението е опожарено през 267 – 269 г., когато варварите готи нахлуват в Родопите. В края на III век вилата е възстановена, но в доста по-примитивен вид. Нов период на разцвет започва през IХ–Х век. Тогава са извършени поредните преустройства.

Половината от тях са на севаст Георги Палеолог, основателя на прочутата династия на Палеолозите. Представители на този известен род по-късно управляват Византийската империя, а кръвта им тече във вените на царете на България, Сърбия и Русия. Севаст Георги Палеолог живял в края на ХІ в. и бил главен генерал на император Алексий І Комнин (1081 – 1118).

Като предводител на имперските войски, той отблъсква нашествията на нормани, печенеги и кумани. В отплата получава от императора много земи и имения. Изглежда едно от тях е било имението до днешното с. Татул. Вероятно там е пребивавал негов управител, до когото са изпращани писмата, скрепени с оловните печати на севаст Георги Палеолог.

Финалният етап от живота върху хълма край село Татул се отбелязва от средновековния некропол, от който са проучени осем гроба. Некрополът се датира не по-късно от средата на XIII век и бележи края на вековния живот на хълма край село Татул.

Когато спряхме колите на паркинга, ни посрещна това много мило куче. През цялото време беше с нас. Кръстихме си я Сара Татулова от село Татул.

Колкото и снимки от различни ъгли да направи човек, не може да се усети, ако не го видите на живо.

Има чудесна карта на която може да откриете и останалите забележителности в околността.

България е неизбродима!

След няколко часова ни разходка заслужено се отправяме към един ресторант в град Кърджали. Ресторанта се казва Босфора. Автентична турска кухня, уютна атмосфера и чудесно обслужване.