Харман Кая 2022 година

 

Месец февруари, 18 градуса, как да не тръгнем да бродим из България? Толкова години пътешестваме, а има още толкова много места които не сме посетили. Та, хайде банда по колите и само 144 км от Стара Загора поехме към Източните Родопи.

Излишно е да описвам подробно мястото, защото навлизайки в Кърджали има табели в кафяв цвят, които те водят до всички забележителности. Стигайки до табелката. Има място за паркиране на колите. Безумно е да продължавате с колите по пътеката и вдигате прахуляк на хората които са решили 1 км, да извървят пеша - все пак това са 20 минути в които ще се насладите на толкова много красота.

Харман кая георгафски се намира между Татул и Перперикон. Очевидно е, че е имало някаква връзка между тях, но предстои да се докаже дали те са били части на този общ комплекс.

Харман кая е един от най-мащабните скално-изсечени праисторически култови комплекси на територията на Източни Родопи, намиращ се край махалите Абица и Гъсак в землището на село Биволяне. Обектът е известен и с българското наименование Равен камък. До този момент обектът не е проучван с помощта на системни археологически и геофизически методи. Между 2006 – 2013 г. обектът е изследван посредством теренни и кратки археологически разкопки от екип на доц. Стефанка Иванова.

Праисторическият комплекс е частично проучен и повечето автори в миналото го определяли като древнотракийски. Обектът е регистриран от проф.Ваил Миков. Още през 1941 г. според него, в подножието на Харман кая личат останките на „най-големия тракийски град“, в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. Зидарията, според Миков, е без хоросан, а керамиката, която е открил на терена, датира между VI и I век пр. Хр.

Двете скални структури, условно наречени Харман 1 и Харман 2 представляват две изравнени скални площадки, върху чиито повърхности са изсечени концентрични отворени кръгове, които са пресечени с радиално насочени улеи. Харманите са от изключителен научен интерес.

                 

Самото светилище представлява система от изкуствено подравнени скални площадки с приблизителни диаметри 15 и 10 метра. Върху тях са изсечени концентрични полукръгове. Върху тези скални площадки са издълбани улеи, подредени в концентрични кръгове. Те са пресечени от жлебове. Именно в тази сложна система учените виждат древната астрономическа обсерватория за наблюдения на небесните светила. Изследователите обясняват, че подобни съоръжения още в праисторическо време са играели изключително важна роля в представите за живота на хората.

Ясно очертаните полукръгове на Големия харман

                

На 5 m източно от Харман 2 е разположена и скално-изсечена система от вкопани съдове – два кръгли и един правоъгълен. Кръглите издълбавания имат уникална конструкция, която не се среща на други подобни обекти от територията на Източните Родопи. Те са съставени от няколко пръстена, чийто диаметър намалява в дълбочина. 

Правоъгълният съд е свързан с единия от кръглите съдове чрез разположен до дъното му чучур, а високо под устието на кръглия съд има преливник, който води течността по скалната повърхност покрай площадката на Харман 2. Вторият кръгъл съд е без преливник и няма връзка с другите два.

Малката пещера е разположена на западната страна на скалният масив върху платото. Входът на пещерата е маркиран с една трапецовидна ниша, изсечена на лявата стена на входа – пещерата е дълбока 7 m. Пред пещерата са намерени множество керамични фрагменти, кремъчни артефакти и животински кости, датиращи от Халколита.

Въпреки малките размери на пещерата, количеството на фрагменти при нея е много голямо, което вероятно потвърждава важността на това пространство за праисторическия човек. Важността на ритуалите извършвани при тази малка пещера е било от значение за живота на общността.

Скалната група Рудникът е разположена под скалната площадка на Харман 2. Подножието на скалната група е покрито с дребни скални късове или т.нар. „отвал“ – ситуация характерна за пространството около входа на галериите за добив на руда. На върха на скалната група е организирано наблюдателно място с добра видимост на юг и югозапад. Между скалните късове са регистрирани и множество керамични фрагменти датиращи от Халколита. В основата на скалната група е регистрирана и малка пещера тип утроба. В нея са открити керамични фрагменти и над 10 броя каменни топки, по повърхността на които има следи от употребата им като чукалки – вероятно са използвани за различни дейности свързани с добива на руда.

Голямата пещера утроба е разположена в подножието на платото. Тя е карстова, а дълбочината ѝ е 20 m, а по стените ѝ са регистрирани следи от обработка. През есента и зимата на 2007 г. пещерата става обект на иманярска инвазия и подът ѝ е разкопан изцяло, като седиментите са изхвърлени пред входа на пещерата. При прегледа на купчината пръст са открити фрагменти енеолитна керамика, няколко кремъчни артефакта и фрагмент от идол.

Под тази площадка на платото се намира пещерата

Според археолозите скалното плато Харман кая е не само светилище, то е цял град с улици, площади, помещения, които непрофесионалното око трудно би различило измежду избуялата трева и храсти наоколо.

Едва ли този телевизор е бил от времето на траките 😉

Поизчистихме пътеката, защо бе хора изхвърляте боклучите си извън обозначените за това места?

Качваме се по колите и се отправяме към следващата забележителност - Татул.

България е неизбродима!